Нежна, фина, елегантна.
Есенна торта Павлова
Описание
Една елегантна торта за моят още по-елегантен, стилен и любим човек – Йоли. Дойде и неговият рожден ден и отново стана на 22 години!
Първо идеята беше да направя торта Наполеон, но един театър преобърна изцяло концепцията.
Историята е много щура, интересна и прекрасна като самият него. Една спокойна петъчна вечер, 15 минути преди 19 часа Йоли изведнъж се сети, че сме на театър ….. в 19 часа. Навън валеше проливен дъжд, а ние си бяхме отвсякъде закъснели и далеч от центъра на София. И въпреки факта, че беше петък и улиците бяха пълни с коли успяхме да стигнем до „Сълза и Смях“ към 19:10 часа и хванахме буквално началото на театъра.
Постановката беше страхотна – „С гръб към залеза“.
Та как театъра преобърна идеята за торта – ами главният герой, който се играеше от Стефан Вълдобрев, беше френски сладкар, получил звезда Мишлен за своята торта Павлова. Толкова интригуващо и интересно разказа как се приготвя и с такова обожание я гледаше, че просто нямаше как аз да не направя тази торта точно седмица по-късно за празника на Йоли. Излизайки от театъра той ми каза – „аааа не искам Наполеон, вече искам Павлова“ хихихихи, а аз го предположих преди да ми го каже, още докато гледах театъра.
Бях правила един опит за голяма Павлова преди около половин година и изобщо не ми се получи, но този път бях решена да проуча и в най-малки детайли как се приготвя основата- тази пухкава огромна целувка, за да мога да зарадвам рожденика.
В същото време исках отгоре да е различна, да не е само с горски плодове и гледах много идеи за украси с круши и ябълки и така реших да направя тези плодове като цветни стъкълца.
Няколко дни преди празника реших да направя основата за тортата, защото искрено ме беше страх как ще се получи и исках да имам време ако не стане да мога да пробвам отново и отново, за да се получи перфектната торта. Не бих могла да разочаровам Йоли и се радвам, че от първият път успях! Основата стана бяла като сняг, пухкава отвътре и във формата на пачката на балерина. Личи си, че я правих с огромно желание и любов.
За направата на основата ползвах новият си миксер, подарък от брат ми и снаха ми- мечтата на всеки сладкар- Kitchen Aid. Толкова съм щастлива за този подарък, като малко дете се радвам!
Тортата стана разкошна – една фина есенна нотка с прелюдие към настъпващата зима, отрупана със златини частици и аромат на ванилия и любов!
А чиниите-ех, и те бяха златни и останаха празни, тъй като гостите си хапнаха с удоволствие това пухкаво вълшебство!
Ето и рецептата:
Продукти
Начин на приготвяне
- В миксера поставям белтъците и на ниска скорост ги разбивам на пяна. След като са разбити лъжица по лъжица прибавям пудрата захар. След като се усвои тя пускам миксера на максимална скорост и разбивам до лъскави връхчета.
- Прибавям лимоновият сок и ванилията и разбивам още минута.
- Прибавям накрая царевичното нишесте и разбърквам леко с шпатула до усвояването му.
- В тава постилам хартия за печене и изсипвам разбитата целувчена смес в средата, като оформям с шпатула като малка торта. Правя в средата малка дупка отново с шпатулата.
- С помощта на две шпатули- малка и голяма, по диагонал отдолу нагоре правя ивици, за да мога да я оформя като пачка на балерина.
- Пускам да се пече в предварително загрята фурна на 130 градуса с вентилатор първо за 10 минути и после намалям на 100 градуса и не отварям фурната през цялото време. Пека още 90 минути точно. Изключвам фурната без да се отваря/много важно условия/. Не се отваря изобщо от момента, в който се постави да се пече. Оставя се във фурната още около 3 часа или докато самата фурна изстине. Така не се напуква целувката.
- В купа се разбива маскарпонето с кондензираното мляко и с така полученият разкошен пухкав крем се пълни основата на тортата. Преди пълнене обаче с помощта на лъжица се пука средата на тортата, за да падне надолу и да се отвори прекрасната кухина и мека като маршмелоу сърцевина на тортата. Аз я пълня с помощта на пош.
- Идва момента на глазиране на плодовете. Крушите и ябълките се режат с помощта на ренде-мандолина на тънки филийки. Нареждата се в тава върху силиконова подложка, върху тях се поставя втора силиконова подложка и се притискат с втора тава. Пекат се в предварително загрята фурна на 90 градуса за 30 минути докато станат прозрачни. Маха се след това тавата и горната силиконова подложка и се сушат на 75-80 градуса до готовност. При мен отне около 2 часа. Вадят се от тавата и се поставят на хартия за печене, за да се втвърдят. Когато са готови/твърди/ се прави сироп от водата, захарта и оцета. Кипва се до 157 градуса и се поставя глукозата. Всяко резенче се потапя в сиропа и се оставя да изстине. Някои от резенчетата ги намазах с боя, за да станат по-цветни. Боядисването направих след като махнах тавата и преди да ги сложа да се сушат за два часа. Накрая след като стегне сиропа по тях ги напръсках със злато.
